Отказът от диалог на ПП и ДБ за кабинет рискува енергийна и финансова кризи
Димитър Стоянов, коментар за
Ако има нещо, което може да бъде открито като аксиома на настоящата обстановка в България, то е, че нито един проблем в страната – енергиен, финансов, стопански, обществен и така нататък – не може да бъде решен без да бъде решена първопричината за неговото пораждане. А тя се корени напълно в политическата рецесия, която е обхванала страната през последната година и половина. Всички решения в региона на стопанската система, финансите и енергетиката, които са нужни, с цел да се даде сигурност и предвидимост на бизнеса, минават през разговор на политическите партии, а оттова през съставянето на постоянно държавно управление с избран мандат, подкрепено от парламентарно болшинство, което да е в положение да извършва стратегия за най-малко едно обозримо бъдеще. В противоположен случай, без основаването на най-малко една краткотрайна политическа непоклатимост, проблемите по браншове ще продължат да се задълбочават и ще ескалират в още по-тежки рецесии. А високата цена за неналичието на политически консенсус ще бъде платена от джоба на българските жители.
Ключов въпрос, който би трябвало да бъде решен, с цел да се избегне енергийната рецесия в страната, и по който има може би цялостен консенсус сред бизнеса, синдикатите и икономистите е оптимално бързото гласоподаване за удължение на обезщетенията за небитовите консуматори за високите цени на електрическата енергия. Това решение зависи напълно от Народното събрание, то не попада в компетентността на служебното държавно управление, защото нужните средства за него са доста значителен бюджетен въпрос. Подобно на 47-то Народно заседание, което одобри решение за обезщетенията, на дневен ред на настоящото 48-мо е да одобри сходна антикризисна мярка. Без обезщетения за цените на електрическата енергия енергийно-интензивната промишленост и дребният и междинен бизнес ще колабират под натиска на съперниците си от еврозоната, Съединените щати и Турция. В еврозоната страните финансират своите обезщетителни механизми чрез парични тласъци от Европейската централна банка (нещо, от което България към момента не може да се възползва, защото не е част от еврозоната). В Турция и Съединените щати цената на силата е доста по-евтина от тази в Европа заради два фактора – не се полза с редица налози и такси и, несъмнено, личен рандеман, който за жалост продължава да не бъде въпрос от европейския дневен ред, без значение неговата голяма необходимост.
Мнозина към днешна дата гледат на зимата 2022-2023 година като най-тежкото идно тестване за страната и Европа. Рисковете обаче, както и незнайните, стоят в по-голяма степен пред зимата 2023-2024 година По това време цялостните европейски газови залежи към днешна дата ще са изпразнени от потреблението, а неналичието на постоянна опция на съветския газ напролет, лятото и есента просто няма да докара до остатъка на газ, който да бъде складиран за идната зима. Българската енергетика с потенциала си за експорт сега осъществя обилни облаги, който финансират обезщетенията за електрическата енергия, както и обезпечават запас да бъде обезщетена и цената на газа. Пренасочването на тези свръхпечалби обаче оставя енергийните компании без задоволително средства за вложения за поправки и повишение на потенциала. Това значи, че към края на другата година ще се появят последователно признаци на високи амортизации и незадоволително вложения – да вземем за пример за ремонта на ПАВЕЦ „ Чаира “ към този момент се приказва, че ще са нужни към 1 милиарда лв., който сега не са налични и надлежно неповторимата водно-енергийна батерия не работи и няма да проработи скоро.
Редовно държавно управление и парламентарно болшинство е нужно, с цел да стартира процеса на нужните промени, който да обезпечат енергийния бранш за неговото съответно действие и последователно потребността от обезщетения да бъде изместена (тя може да бъде само краткотрайна, само че не и непрекъсната мярка). Такива да вземем за пример са дълготрайните контракти на борсата, двустепенно ценообразуване за българските консуматори и износа и други. Само постоянно държавно управление и парламент, който да избере нов шеф на Българската национална банка, може да приготви страната за влизане в еврозоната, откъдето да се облекчи цената на финансиране на държавните разноски. Без сходни промени България ще се окаже принудена да компенсира за дълъг интервал от време напред небитови и битови консуматори, да купува все по-скъп природен газ за идната зима и да взема обилни заеми за вложения и амортизирани уреди. Имайки поради, че доходността на държавния ни дълг е скочила двойно единствено през последната половин година, цените на сходни държавни разноски без поддръжката на Европейската централна банка може да се окаже невиждана и даже неизпълнима.
В този ред на мисли опцията за сформиране на едно постоянно държавно управление не може да бъде държана като пленник от политическия волунтаризъм на избрани партии – изключително „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Отказът от диалози и разговор изобщо заплашва освен опцията да бъде решена политическата рецесия, само че и да утежни съществуващите рецесии и да развие нови в редица браншове на страната и стопанската система. Енергетиката, трансформирала се в извънредно основен бранш след началото на съветската експанзия против Украйна, е единствено един от тях. Изборите се организират, с цел да могат гласоподавателите по силата на своя воля да подредят политическите партии и да зададат опция за бъдещо ръководство. И партиите би трябвало да се преценяват с тези резултати и реалност.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Ако има нещо, което може да бъде открито като аксиома на настоящата обстановка в България, то е, че нито един проблем в страната – енергиен, финансов, стопански, обществен и така нататък – не може да бъде решен без да бъде решена първопричината за неговото пораждане. А тя се корени напълно в политическата рецесия, която е обхванала страната през последната година и половина. Всички решения в региона на стопанската система, финансите и енергетиката, които са нужни, с цел да се даде сигурност и предвидимост на бизнеса, минават през разговор на политическите партии, а оттова през съставянето на постоянно държавно управление с избран мандат, подкрепено от парламентарно болшинство, което да е в положение да извършва стратегия за най-малко едно обозримо бъдеще. В противоположен случай, без основаването на най-малко една краткотрайна политическа непоклатимост, проблемите по браншове ще продължат да се задълбочават и ще ескалират в още по-тежки рецесии. А високата цена за неналичието на политически консенсус ще бъде платена от джоба на българските жители.
Ключов въпрос, който би трябвало да бъде решен, с цел да се избегне енергийната рецесия в страната, и по който има може би цялостен консенсус сред бизнеса, синдикатите и икономистите е оптимално бързото гласоподаване за удължение на обезщетенията за небитовите консуматори за високите цени на електрическата енергия. Това решение зависи напълно от Народното събрание, то не попада в компетентността на служебното държавно управление, защото нужните средства за него са доста значителен бюджетен въпрос. Подобно на 47-то Народно заседание, което одобри решение за обезщетенията, на дневен ред на настоящото 48-мо е да одобри сходна антикризисна мярка. Без обезщетения за цените на електрическата енергия енергийно-интензивната промишленост и дребният и междинен бизнес ще колабират под натиска на съперниците си от еврозоната, Съединените щати и Турция. В еврозоната страните финансират своите обезщетителни механизми чрез парични тласъци от Европейската централна банка (нещо, от което България към момента не може да се възползва, защото не е част от еврозоната). В Турция и Съединените щати цената на силата е доста по-евтина от тази в Европа заради два фактора – не се полза с редица налози и такси и, несъмнено, личен рандеман, който за жалост продължава да не бъде въпрос от европейския дневен ред, без значение неговата голяма необходимост.
Мнозина към днешна дата гледат на зимата 2022-2023 година като най-тежкото идно тестване за страната и Европа. Рисковете обаче, както и незнайните, стоят в по-голяма степен пред зимата 2023-2024 година По това време цялостните европейски газови залежи към днешна дата ще са изпразнени от потреблението, а неналичието на постоянна опция на съветския газ напролет, лятото и есента просто няма да докара до остатъка на газ, който да бъде складиран за идната зима. Българската енергетика с потенциала си за експорт сега осъществя обилни облаги, който финансират обезщетенията за електрическата енергия, както и обезпечават запас да бъде обезщетена и цената на газа. Пренасочването на тези свръхпечалби обаче оставя енергийните компании без задоволително средства за вложения за поправки и повишение на потенциала. Това значи, че към края на другата година ще се появят последователно признаци на високи амортизации и незадоволително вложения – да вземем за пример за ремонта на ПАВЕЦ „ Чаира “ към този момент се приказва, че ще са нужни към 1 милиарда лв., който сега не са налични и надлежно неповторимата водно-енергийна батерия не работи и няма да проработи скоро.
Редовно държавно управление и парламентарно болшинство е нужно, с цел да стартира процеса на нужните промени, който да обезпечат енергийния бранш за неговото съответно действие и последователно потребността от обезщетения да бъде изместена (тя може да бъде само краткотрайна, само че не и непрекъсната мярка). Такива да вземем за пример са дълготрайните контракти на борсата, двустепенно ценообразуване за българските консуматори и износа и други. Само постоянно държавно управление и парламент, който да избере нов шеф на Българската национална банка, може да приготви страната за влизане в еврозоната, откъдето да се облекчи цената на финансиране на държавните разноски. Без сходни промени България ще се окаже принудена да компенсира за дълъг интервал от време напред небитови и битови консуматори, да купува все по-скъп природен газ за идната зима и да взема обилни заеми за вложения и амортизирани уреди. Имайки поради, че доходността на държавния ни дълг е скочила двойно единствено през последната половин година, цените на сходни държавни разноски без поддръжката на Европейската централна банка може да се окаже невиждана и даже неизпълнима.
В този ред на мисли опцията за сформиране на едно постоянно държавно управление не може да бъде държана като пленник от политическия волунтаризъм на избрани партии – изключително „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Отказът от диалози и разговор изобщо заплашва освен опцията да бъде решена политическата рецесия, само че и да утежни съществуващите рецесии и да развие нови в редица браншове на страната и стопанската система. Енергетиката, трансформирала се в извънредно основен бранш след началото на съветската експанзия против Украйна, е единствено един от тях. Изборите се организират, с цел да могат гласоподавателите по силата на своя воля да подредят политическите партии и да зададат опция за бъдещо ръководство. И партиите би трябвало да се преценяват с тези резултати и реалност.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ